№5

ЖЕНАТА СЪС БЕЛИЯТ ШАЛ

Когато край мене жената със белият шал преминава,
аз със усмивка я гледам и нежно й кимвам с глава, 
тя също с усмивка към мене поглежда,
любов ми изпраща със своята нежна и бяла душа!

От денят, в който жената със белият шал покрай мене премина, 
във нас се запали една нежно щастлива искра,
неусетно тя се превърна във слънце голямо,
и жената със белият шал с любов ме огря!

И двамата бяхме щастливи, когато вървяхме по пътя, 
пътят, на който живеех аз, и пътят, по който вървеше тя, 
вървяхме и бяхме щастливи, че Бог ни срещна и ни събра,
затова Го помолихме заедно с нея любов да ни праща и много блага.

И сега, когато жената със белият шал преминава, 
до нея крачи мъжът със бяла душа, 
над тях Бог се усмихва чаровно, 
и любов им праща и много блага

Щастлив е човекът, когато с вяра във Бога живее, 
защото Бог винаги ще му дава блага, 
на мъжа- жената със белият шал ще изпраща, 
а на жената- мъжа със чиста и бяла душа!