№26

Поседнах на скалата ми любима,
на която Бог е дал форма на сърце,
и чиста мисъл към небето пратих,
помолих Бог любов да ни даде!

Помолих Го ангели да прати
на всички хора по света,
слово чисто, спасително и светло,
да вгради във нас заедно с мира.

Погледнах и нагоре към луната,
тя беше светла, излъчваща любов,
и ми нашепваше в душата:
„Обичай Бог, Той е нашият Създател и любов!“

Така стоях, смирен, със поглед към небето,
със чиста мисъл към Бога аз зовях,
и молех Го с душата и сърцето,
да ни спаси от злото и от всеки грях.

Нагоре към небето мислите си пращам,
защото вярвам аз във Бог Един,
Който сътвори ни нас, небето и земята-
Той Вечният, Единствен и непобедим.

Спаси ни, Господи, от таз заблуда,
в която сме оплели се сами,
обич и светлина дари ни
завинаги от злото Ти ни избави!