№17

Много хора минаха през моя дом във Срем,
любов ми пращаха всяка нощ и всеки ден, 
когато взех да ги броя и ги пресях, 
останаха си малко, но бяха най-верните от тях!

Със всички тях на масата стоях, 
обичах ги и искрен с тях аз бях,
но те очакваха от мен звезди да им сваля,
молбите им да изпълнявам и през деня и през нощта!

Затова напускаха и мен и Срем, 
обвиняваха не себе си, а- мен, 
като че ли аз виновен бях за тяхната съдба,
от раждането им и до сега!

На приятелите верни, що останаха на Бога, мен и Срем,
искам да кажа, че на празника на Бога отново ще се съберем,
футбол да играем, да пием, пеем и ядем, 
за славата на Бога, признание и почит да Му отдадем!