№15

КОЙТО БОГ ГОНИ, ЕДРИ СЪЛЗИ РОНИ
Един Божествен свят, създаден за човека,
щастливо да живее на Божествена планета,
за него Бог създаде земя и небеса,
морета, океани и хиляди блага.

Създаде му луна, слънце и звезди,
и каза на човека: „живей щастливо ти“,
живей, споменавай Мене със добро
и няма нивга да познаваш моето зло.

И живя човека в радост и мечти,
до денят, в който на Бог изневери,
създаде си кумири от глина и дърво,
богове създаде от камък и злато.

Възгордя се той- човека тука на земята,
забрави за Създателя на небесата и благата,
забрави той, че Бог го е създал,
прослава той си даде- на бог, светец и крал.
Тогава Бог му рече: „е, човече, знай,
няма вече за тебе тук Божествен рай,
от днес над тебе злото ще царува,
болка и страдания в тебе ще робува“.

Заживя човека в скърби и сълзи,
заживя в калта, която сам си сътвори,
имаш днес джамии, църкви и светци,
но нямаш Бог,човече, от зло да те спаси!

Чуй, човече, какво Бог чрез мен ти предава,
захвърли, лъжата, светците и фалшивата слава,
на колене пред Бога смирено застани,
прошка Му поискай, към Небето погледни!

Там живее Бога, високо в Небесата,
а не тука в църкви и джамии по земята,
Бог един е знай, за всички по света.
Славата за Него, за нас живота и мира!