Царството на слепотата

Веднъж дяволи пътували през балкана. Спрели за почивка в една много красива местност край една чешма.Изворът бил много голям и бликала изобилна вода. Дяволите започнали да говорят по между си как да направят така, че да си живеят добре на земята. Тогава един от тях казал:” Измислих нещо, което може да ни храни во век и веков.” „Какво е това?” „Това е нещо, за което не се изисква много труд, ние ще го създадем, а след това други ще работят за нас. Ще направим една сграда,на нея ще поставим кръст, а вътре в нея – няколко нарисувани от нас картини, които ще наречем свети божи ангели. Ще изградим чешма със „свята” вода и хората ще прииждат отвсякъде да се сдобият с вода и да целуват кръстовете и картините, за да молят за божията благодат.” „ Защо не. Щом това ще ни храни цял живот, ще го направим.- казали другите дяволи.” Речено-сторено. Дяволите изградили сградата с кръстове и икони, нарекли свята водата от извора и така хора от всички краища на света започнали да посещават мястото като оставяли своя дял за служителите. Към сградата, наречена манастир на бога, идвали все повече хора, които оставяли пари, храна и други стоки. По този начин създателите на манастира започнали да се хранят и да живеят охолно без въобще да работят. И така от род в род.
Други дяволи, които минавали и виждали това място, също започнали да изграждат подобни сгради по родните си места и живеели на гърба на хората, без да им бъдат полезни. Така се е създало царството на слепотата. Хората, изградили сградите, си живеят добре и всички им служат. Те живеят в охолство без да са отговорни пред никого на земята и до ден днешен слепите продължават да посещават тези сгради и да разчитат на тях. Но, много от слепците започнаха да проглеждат, защото разбират измамата на дявола. Някога и аз бях от тези слепци, които посещаваха тези сгради с любов, и аз целувах ръцете на служителите в тези сгради, но днес, когато Бог ме възкреси от мъртвите с познанията си, минавайки през подобни места и виждайки как слепците продължават да служат на дявола, аз се усмихвам и казвам:”Благодаря Ти, Господи, че възкреси съзнанието ми от мъртвите и ме просвети, изведе ме от мрака към светлината.”
Приятели, това е един поучителен разказ, тема за размисъл, дали ще го приемете за истина или ще го отхвърлите е ваш избор. Аз избрах да имам Бог, Който е единствен на света, Великият, Всемогъщият, а на всичко друго, сътворено от Бог по света, аз се радвам, колкото Бог ми позволи, талантите на Бога аз обичам и уважавам и се старая да възнаградя до колкото имам възможност със средства, уважение и приятелство.
С приятелски поздрав:Мир вам!