На моя ученик Кръстю Ангелов

На моя ученик Кръстю Ангелов от Иван Терзиев (учител по математика до 8кл.)

Запомних те, момченце скромно,
такъв остана и до днес.
На хората от селото ни родно,
готов си да се раздадеш.

Съдбата рано те лиши
от бащини съвети и любов,
но ти вървя неопетнен
по пътя труден и суров.

С много труд, постигна много,
макар без бащина подкрепа,
с грижовната си майка смело
пред трудностите не се спря.

Съдбата болест ти сервира,
но тя най-малко те смути.
Напротив- ти намери сили
да я прогониш във висини.

Ти вярваш в силите неземни,
на тях се молиш всеки ден.
С тях разбиваш всичко лошо,
загнездило се в човека.

Ръцете и душата ти излъчват здраве,
прогонват злите духове,
загнездили се у човека
да го измъчват всеки ден.

А, колко весело посрещаш,
дошъл при тебе огнетен,
с думи, действия и ласки,
го правиш смел, непобедим.

Върви, върви по този път,
полезен, правилен е той.
Богатство няма да натрупаш,
а благодарности безброй.