Златната чаша

Веднъж Исус пътувал до един град, пътят бил дълъг, два дни и две нощи, през много села. Исус взел със себе си един от неговите ученици-Йоан, т.н. от хората днес Йоан Богослов. Привечер двамата стигнали до едно село и повикали в една къща на края на селото. Излязла млада жена с дете и Исус я попитал:“Може ли тая вечер да пренощуваме у вас?“ „Да-казала жената.-Все ще намерим малко място за вас двамата“.Вечерта жената и съпругът й сложили масата и ги нагостили с това, което имали, а после им постлали да спят. На сутринта мъжът, жената и детето излезли да изпратят гостите си до портата на къщата, но момченцето, което било на девет години, казало:“Мамо, аз ще отида да ги изпратя извън селото и после ще се върна“. Родителите му го пуснали. Когато излезли извън селото, трябвало да минат по моста над една река, който бил без предпазни решетки. Когато стигнали до средата на моста, Исус хванал детето и го бутнал в реката. Когато паднало, детето започнало да вика за помощ, но никой не го спасил и то се удавило.Докато викали за помощ. Йоан искал да се хвърли да спаси момчето, но Исус го хванал и не му разрешил. Тогава Йоан погледнал към Исус и му казал:“Исусе, защо направи това?Та тези хора се отнесоха с такава любов към нас и детето-също, а ти какво зло им стори“.Тогава Исус погледнал към Йоан и му казал:“Йоане, запомни едно- От сега нататък, каквото и да се случи докато стигнем в града, за който сме тръгнали, нямаш право да питаш абсолютно нищо. За всички неща, които ще се случат и за това, което стана, ще ти дам обяснение, когато пристигнем.Трябва да ми обещаеш, в противен случай ще вървя сам“.На Йоан му било много мъчно за това, което се случило, но тъй като почитал Исус, се съгласил да не задава повече въпроси. И двамата отново продължили пътя си. Наближили друго село и срещнали старец, който карал каруца с дърва. Исус и Йоан поздравили стареца и го попитали:“Имаш ли възможност да ни приемеш тази вечер в твоя дом?“Старецът бил добър човек и отговорил:“Ще се намери място“.Вечерта старецът заедно със съпругата си и петте си сина сложили трапезата и поканили гостите. Старецът имал една голяма златна чаша и когато седнали да вечерят, той я напълнил с вино и всички пили от нея. След вечеря сложили гостите да спят и всички легнали. Малко след полунощ Исус събудил Йоан и тихо му казал:“Йоане, ставай да вървим!“Йоан погледнал смутено към Исус и двамата напуснали къщата , без да се сбогуват със стопаните.Когато излезли от селото, времето било ясно и греела силна луна. Вървейки по пътя Йоан забелязал, че нещо блести под дрехата на Исус. Дръпнал с ръка дрехата му и видял златната чаша на стареца.“Исусе!-казал Йоан.-Какво си направил?Та ти си ограбил хората, които ти дадоха подлсон и храна!“Исус отблъснал ръката на Йоан и казал:“Нали ти казах, че ако искаш да вървиш с мене, трябва да мълчиш!“Йоан се натъжил още повече, но продължил да върви с Исус. Пътували дълго и към обяд наближили едно голямо дърво, под което млад овчар пладнувал със стадото.Той бил легнал на земята и си почивал. Исус му извикал:“Младежо, имаш ли вода да ни дадеш да пием?“Овчарят, без да се изправи, отворил уста и казал:“Нямам!“ и замълчал. Тогава Исус го попитал отново:“А знаеш ли дали има кладенец някъде наблизо?“Овчарят леко повдигнал крака си, с върха на цървула показал и отговорил:“Хей на там ще вървите и ще намерите вода“.Йоан погледнал към овчаря, обърнал се към Исус и казал:“Не съм виждал по-калпав човек от този“.Исус се усмихнал и продължил пътя си. Близо до овчаря, Исус видял младо и красиво момиче да жъне своята нива, а времето било много горещо. Исус попитал:“Момиче, имаш ли вода да ни дадеш да пием?“Момичето оставило сърпа, отишло при тях, дало им вода, разтворило торбичка с храна и казало:“Пийнете си вода и ако сте гладни, вземете си от храната, а аз отивам да жъна, за да не завали дъжд, защото в тази нивичка ни е надеждата“.Отишло, взело сърпа и отново започнало да жъне. Йоан погледнал момичето и казал:“Дано това работно момиче един ден да има късмет!“ Отпочинали си и тръгнали отново на път. Стигнали до един кладенец, погледнали в него, а той бил замърсен и пълен с листа. Исус бръкнал в пазвата си, извадил чашата и я хвърлил в кладенеца.Тогава Йоан казал:“Исусе, толкова време съм бил с теб, но никога до сега ти не си постъпвал като такъв глупав и подъл човек! Защо извършваш всички тези неща?Защо открадна тази чаша, а сега я хвърляш в кладенеца?“Исус прегърнал Йоан, усмихнал се и казал:“Ела, да седнем да ти разкажа всичко, което искаше да знаеш по пътя.Удавих детето от уважение към него и родителите му, за да ги отърва от злото, което ги очакваше. Когато бяхме на гости в техния дом, аз видях едни много добри хора, но детето само след няколко години щеше да стане най-големият крадец и разбойник в областта, а тези добри хора не заслужаваха тази участ. Затова реших да ги отърва от това дете .Естествено те ще ме проклинат, но поне ще останат с добри впечатления от детето си, а моят Бог ще ги дари с друго дете, което ще ги направи много щастливи като родители. „Добре, -казал Йоан, сега разбирам защо го стори. Но защо открадна златната чаша?“ „Йоане, когато вечеряхме и пиехме от чашата, всеки от синовете поглеждаше към нея и мечтаеше да я притежава. Взех чашата, защото след няколко години щяха да се избият за нея и това семейство щеше да рухне. За да ги спася, аз откраднах чашата“. „И това за добро си сторил- казал Йоан – но, кажи ми, какво ще стане с мързеливия овчар?“ Исус се усмихнал и казал:“Този овчар ще се ожени за момичето, което ни даде вода и храна“.Йоан скочил и казал:“Не, Исусе, не може да бъде!Та как такова работно момиче ще вземе такъв мързелив човек“.“Може- казал Исус – защото иначе овчарят ще умре от глад, а волята на моя Бог е на всеки на тая земя да се помогне“.Йоан замълчал, след което се усмихнал и попитал:“А защо хвърли чашата в кладенеца, защо не я продаде някъде?“ „Йоане, приятелю мой, от тук ще минат много хора, ще се спират, ще поглеждат замърсения кладенец и ще отминават. Но, един беден и трудолюбив човек ще спре при кладенеца и ще каже:“ Защо да не почистя този кладенец, та когато хората минават от тук, да пият вода и да поят добитъка си“. Така трудът на този човек ще бъде възнаграден със златната чаша. Сега имаш право да кажеш дали според теб съм постъпил правилно или не“. Йоан погледнал към Исус и казал:“Прощавай, Исусе! Всичко, което стори, е благородно и направено с любов, но такива като мен наистина трябва да изчакват, за да могат да видят смисъла на щастливия край“. Приятели, нека тази легенда бъде тема за размисъл за всеки от вас. Мир вам!